АЙНТОПФ С ТЕЛЕШКО И КАРТОФИ / EINTOPF

Преди около десетина дни завърши поредния Октоберфест - прочутият празник на бирата в Германия, който ежегодно събира хиляди фенове на напитката от цяла Европа. 

В чест на празника и аз реших да приготвя нещо от Германската кухня. Всеизвестно е, че след бирата в Германия най-популярни са различните видове наденички или по тяхному вурстове. Но тъй като наденичките не дават особено поле за изява на който и да е кулинар, реших да погледна в друга посока. 

Поразрових се из Гугъл и из старите кулинарни списания и открих едно широко разпространено в Германия ястие, наречено айнтопф. Буквално преведено името му означава "под един похлупак" или "приготвено в една тенджера", или по нашенски "тюрлю гювеч", ;-))) Общо взето в него може да се включи почти всичко, което ви е под ръка. В зависимост от съставките, може да има вид на супа или на гулаш. Аз открих рецепта за Айнтопф с телешко и картофи. Продуктите бяха елементарни и лесно достъпни, бързо се справих с тяхното набавяне и запретнах ръкави.

Необходими продукти  за около 4 порции:

- 500 гр. добре сварено телешко месо, нарязано на хапки.

- 1 л. телешки бульон

- 400 гр.гъби 

- 400 гр.картофи

- 2 моркова

- олио

- 1 ч.ч. готварска сметана

- сол и черен пипер на вкус

Най-напред картофите се обелват, нарязват и сваряват в подсолена вода за около 20 минути, след което се отцеждат и се оставят настрана.

Гъбите се изчистват и  нарязват на шайби. Слагат се в тенджера и се запържват в 3-4 с.л. олио на силен огън за около 3 минути. Като придобият златист цвят, към тях се прибавят горещият бульон, месото, морковите и картофите. Оставя се да кипне и се вари за около 15 минути на средно силен огън. 

След това постепенно се прибавя и сметаната, като се бърка усилено. Ако желаете, можете да сгъстите ястието допълнително, като прибавите при непрекъснато бъркане, 1 с.л. брашно, размито с хладка вода.

Накрая се прибавя черен пипер и сол и малко накълцана целина. Целината я няма в оригиналната рецепта, но аз лично много харесвам аромата й, особено в комбинация с телешко месо. Затова си я прибавих ей така, от себе си. Но вие, естествено, може и да не го правите.

И това е. Ястието се сервира горещо... задължително с една биричка.... А може и две....

Вкусът на това ястие много наподобява нашето телешко варено, но с няколко допълнителни благинки - гъбите и сметаната. Аз лично останах очарована. Препоръчвам го горещо за мразовитите зимни вечери.

Да ви е сладко!

ЗАПЕЧЕН ХЛЯБ С ДОМАТИ / TOMATO BREAD

Днес е неделя и тази сутрин, докато бях още в леглото, си обещах, че няма да си давам зор за нищо, ще си почивам и ще се глезя. Реших, че няма да правя нищо. Такааа.... потъркалях  се известно време в леглото, почетох книга, изведох Нора, но ... в един момент огладнях.
Някъде по обяд, заврях нос в хладилника и стоях така 10 минути, чудейки се какво би могло да се приготви от  остатъците, които намерих вътре - половин хляб, няколко домата, някакви сирена, които, ако не се лъжа, ми бяха останали от Фетучини Алфредо и още куп неща, които не ставаха за нищо, освен ако не се вложеше някакъв труд в тях.

И тогава в ума ми изплува една рецепта, която бях открила преди време и която идеално пасваше на ситуацията с наличните ми продукти и с нежеланието ми да отделям прекалено много време за готвене. Приготвянето на това ястие ми отне всичко на всичко около 30 минути и още толкова му бях нужни да се изпече във фурната.
Та ако и на вас някога ви се хапва нещо вкусно, но не ви се прекарва деня в кухнята, можете да се възползвате от днешното ми предложение.

Ще са ви необходими следните продукти :
- около 2 ч.ч. хляб, нарязан на кубчета. Най-добре ще е да ползвате стар и поизсъхнал хляб;
- 2-3 ч.ч. пресни домати - най-добре е с чери доматчета, но ако не разполагате с такива, всякакви домати биха свършили работа. Нарежете ги на парчета, но не много ситно. Аз имах домати, малко по-големи от чери, горе-долу с размера на топче за пинг-понг и ги нарязах на четвъртини;
- 2-3 скилидки чесън, нарязани
- 1/2 ч.ч. пресен босилек, нарязан на ситно
- 2 с.л. захар
- 1 ч.ч. настъргано сирене пармезан
- зехтин
- сол
- черен пипер


Най-напред хлябът се поставя в дълбок тиган заедно с малко зехтин и се запържва за около 5 минути до златисто.

През това време в отделна купа се смесват доматите, чесъна, солта и захарта.

След като хлябът се е позапържил, към него се прибавя доматената смес и се пържи на средно силен котлон още около 5 минути.

След като свалите тигана от огъня, прибавяте и наситнения босилек.



Всичко това се изсипва в тавичка за печене и отгоре се посипва обилно с настърган пармезан и още няколко капки зехтин.

Това чудо се пече около 35-40 минути или пък докато придобие златиста коричка - то само ще ви покаже.

Ето, такъв трябва да е крайният резултат.
И... нападайте!

Можете да го хапнете веднага или да го оставите да изстине, но мисля, че ще ви е най-вкусно, ако го споделите с любим човек!

Да ви е сладко!

КАРТОФЕНИ ПАЛАЧИНКИ / POTATO PANCAKES

Понякога забравяме, че най-простите неща са често гениални. 

И в готвенето е така... без излишна натруфеност, без километричен списък от продукти, без сложни операции ... и накрая получаваме шедьовър.

За такова смятам днешното ми предложение към вас. И не защото аз съм неподражаем кулинар, а просто това ястие е толкова ... обикновено. Единствено пърженото яйце е по-обикновено от това, ;-)

Зад тази рецепта няма интригуваща история или завладяващ сюжет, бурни страсти или животоопределящи спомени. Просто преди време я открих някъде в Интернет и се влюбих. С удоволствие бих посочила източника, но наистина вече не помня кога и къде се "сблъсках" с тези палачинки. Но най-отговорно заявявам, нямам никакъв принос към създаването на тази рецепта, просто честичко обичам да си я "възпроизвеждам", а и понякога да импровизирам или допълвам.

За приготвяне на около 12 -14 палачинки са необходими:

- около 500 г картофи

- 2 с.л. крема сирене (аз обичам да използвам Филаделфия заради чистия сметанов вкус)

- 1 с.л. брашно

- 1 яйце

- сол 

- черен или бял пипер (въпрос на вкус)

- олио за пържене

Най-напред картофите се обелват и сваряват в леко подсолена вода. След като хубаво омекнат, водата се отцежда, картофите се намачкват добре с вилица и още докато са горещи, към тях се прибавят останалите продукти, без олиото. Всичко се разбърква, като трябва да се получи смес с гъстотата на картофено пюре. Ако е необходимо, добавете малко повече брашно, ако сместа е прекалено рядка. А ако сте я направили по-гъста от необходимото, може да добавите още един жълтък. 

В незалепващ тиган се загрява около 1-2 лъжици олио. Със супена лъжица се гребва от сместа и се поставя в тигана, като се дооформя с лъжицата до получаването на малка палачинка. Тук ще ви издам моя трик за получаването на добра форма: като загреба от сместа, леко я засилвам и я "пльосвам" в тигана (затова е важно олиото да е наистина малко). Така палачинките сами заемат идеалната си форма. 

Запържват се до златисто от двете страни и се оставят на кухненска хартия да се отцедят и готово!

За декорирането и поднасянето на палачинките, можете да дадете пълна воля на вкуса и въображението си. Аз съм ги приготвяла с шунка и крема сирене, също и с мус от сьомга. Този път избрах този вариант - със заквасена сметана и хайвер; вярно не е от най-евтините, но пък е страхотен и наистина представителен (в случай, че трябва да се изфукате пред някого).

Мисля, че ще спра до тук със напътствията. От тук поемате вие!

Ааа, един последен съвет: не ги нападайте веднага. Както повечето безмесни ястия, и тези палачинки са много по-вкусни студени, на следващия ден.

Да ви е сладко!

ФЕТУЧИНИ АЛФРЕДО / FETTUCCINE ALFREDO

За пръв път "чух" за Фетучини Алфредо, познайте къде!
.....
Предавате ли се?

Във Фейсбук или по-точно в играта Cafe World.

Както вече не веднъж съм изтъквала пред вас, съм изключително отдаден почитател на средиземноморската кухня и в частност на италианската. Затова Cafe World някак си ми вкара тая муха в главата и се заех да открия съществува ли действително това ястие и как точно се приготвя.
Както можете да се досетите, то съществува. Ето и малко информация за него:

Твърди се, че Фетучини Алфредо са "изобретени" в началото на миналия век от  Alfredo di Lelio - готвач и собственик на ресторант в Рим. Оригиналната рецепта за пастата, носеща неговото име включва единствено фетучини, сирене пармезан и много масло, въпреки че в по-късни времена към него са добавяни броколи, сметана, чесън, гъби, скариди и др. 
Историята разказва, че славата на това ястие била пренесена отвъд Атлантика от две холивудски величия - Мери Пикфърд и Дъглас Феърбанкс, които често похапвали в ресторанта на г-н Алфредо по време на медения си месец в Рим и направо се влюбили в деликатните тестени лентички, окъпани в сирене и масло. След завръщането си в Холивуд, нагостили с тях всичките си приятели и така новината за Фетучини Алфредо бързо завладяла Америка. 
Днес те присъстват в менюто на почти всеки италиански ресторант от двете страни на Атлантика, въпреки че в Италия, а и в Европа, като цяло, почти никой не ги познава като Фетучини Алфредо. Тук, на стария континент са по-известни като "Pasta al burro" или просто паста с масло, но пък какво тук  значи някакво си име ....?


Смятам, че вече достатъчно ви информирах, а сега е време да ви покажа как точно ги сготвих аз.


За да нагостите 3-4 човека, ще са ви необходими:

- 1 опаковка Фетучини
- 1 ч.ч. сирене Parmigiano Reggiano *
- 1 ч.ч. сирене Grana Padano *
- 1/2 главичка лук
- 5 с.л. масло
- 2 ч.ч. пълномаслена сметана
- магданоз
- черен пипер и сол 




* (Важно : сиренето трябва да е настъргано на ситно ренде.

Естествено можете да използвате само един вид сирене, но аз лично предпочитам да ги смесвам, тъй като вкусът и най-вече ароматът на Parmigiano-то ми идват мааалко в повече. Grana Padano е сирене с доста по-мек и благ характер и двете заедно постигат идеалния баланс.)

И така ....
Първо, фетучините се сваряват в леко подсолена вода. Докато те врат, се приготвя сосът : лукът се настъргва също на ситно и се задушава в загрятото масло, като много се внимава да не загори. След като лукът е добре омекнал, към него се прибавя сметаната, а след няколко минути и сирената, като се остави мъничко за декорация накрая. Бърка се интензивно и целеустремено. Когато сиренето започне да се топи, в тенджерата се прибавят и вече сварените фетучини (сигурна съм, че няма нужда да казвам, но за всеки случай... първо се отцежда водата от варенето).


Всичко се разбърква няколко пъти, за да се смесят вкусовете, прибавя се наситнен магданоз, прясно смлян черен пипер и ако сиренето не ви е достатъчно солено, може да овкусите и с малко сол.


И ей така, само някакви си 15-20 минути след като сме започнали, нашите Фетучини Алфредо са готови. Остава само да се поръсят с малко сирене и да се сервират.

Това ястие има изключително наситен и богат вкус. И не се заблуждавайте, не спада към онези средиземноморски гозби, които освен, че са много вкусни, имат задачата да се погрижат и за тънката ви талия. Но пък какво толкова ... сигурна съм, че от време на време заслужавате да се поглезите.

Да ви е сладко!

БРАУНИ СЪС СОЛЕН КАРАМЕЛ / SALTED CARAMEL BROWNIE

Да, да, правилно сте прочели... днес ще приготвяме този богат лепкав шоколадов сладкиш и ще го залеем със... солен карамел.
Странно, нали...? Но се оказва, че соленият карамел е нещо доста популярно в кулинарните среди, а и като го опита човек, веднага разбира защо. В тази епична битка между сладко и солено се ражда едно съвсем ново усещане, там някъде на границата, непознато, непокорно ... тотално завладяващо.

И тази сутрин, както се излежавах в леглото (без никакво намерение да ставам, още по-малко пък да се вихря в кухнята) и се рових из нета, проверявайки какво са сътворили моите "колеги - блогъри" през изминалия месец, попаднах на тази рецепта... и признавам си, бях запленена на момента.
Оказа се, че и продуктите не са кой знае какво предизвикателство. От списъка трябваше да си набавя единствено сметана. Така че, след кратка разходка до кварталния магазин, се захванах за работа.

Ако и вие имате желание да опитате този десерт и да изненадате, ама наистина да изненадате семейството си, приятелите или гостите си, ето какво ще ви е необходимо :

За тестото :

- 170 грама черен шоколад, натрошен на ситно

- 3/4 чаша безсолно масло, нарязано на кубчета                    

- 2 чаши захар

- 3 яйца 

- 1 чаша брашно

- 10-15 зърна сурово какао (ето това е моят принос към рецептата)

- ванилия

За карамела:

- 2 чаши захар

- 1/4 чаша масло, нарязано на кубчета

- 1/2 чаша пълномаслена сметана

- 1 ч.л. сол (тук отново леко се разминаваме с авторката на оригиналната рецепта. Тя препоръчва използването на 2 ч.л. кашерна сол. Аз не сметнах за необходимо да издирвам такава сол и използвах тази, с която разполагах, а именно хималайска каменна сол. Тъй като 2 ч.л. ми се сториха доста голямо количество, сложих една и малко, но при следващия ми опит, няма да надхвърля 1 ч.л. Затова толкова препоръчвам  в "моята" рецепта).

Всъщност приготвянето на този десерт е изключително лесно. Всичко се върши на ръка - става леко, приятно и някак от само себе си.

Приключението започва със смесването на маслото и шоколада и разтопяването им на водна баня до получаването на хомогенна и много гладка смес.

След това към шоколада и маслото прибавяме захарта, разбъркваме ги добре и сваляме съда от водната баня.

Междувременно сме разбили в купа трите яйца, ама ей така, леко, на ръка. Както казва авторката на рецептата "Не е нужно да си изкарвате яда върху невинните яйчица. Просто леко ги разбъркайте...".
След като шоколадово-маслената-захарната смес леко се е поохладила, прибавяме яйцата постепенно, като енергично бъркаме, защото не искаме в шоколада ни изведнъж да се появи омлет...
След яйцата прибавяме ванилията и какаовите зърна, които предварително сме изчистили от външната люспа и сме счукали на ситно.

Накрая към всичко това се прибавя и брашното и се разбърква добре с дървена лъжица.

Сместа се изсипва в намаслена тавичка и се пече за 40-45 мин. в предварително загрята до 170оС фурна.

През това време се заемаме със задачата да приготвим карамела.
В тенджерка на котлона сипваме захарта и водата. Оставяме ги да си врят спокойно, без да разбъркваме. Само зорко наблюдаваме, защото е жизнено важно карамела да не се прегори, а тези от вас, които някога са правили карамел, знаят, че за това е достатъчно и едно мигване в неподходящия момент.

Целта ни е да получим този светъл кехлибарен цвят, след което изключваме котлона (но без да махаме тенджерата) и бързо към карамела прибавяме маслото и сметаната.
Междувременно бъркаме интензивно и внимаваме, защото в тенджерата за секунди изригва вулкан от карамелена лава и ако не сме внимателни, може да си докараме беля на главата.
Накрая към соса се прибавя и солта.

След като сладкишът се е опекъл (можете да проверите готовността му, като го промушите с клечка за зъби), трябва да се остави да изстине добре. И след като и това е станало, го заливате с карамеления сос.

Това е крайният резултат : тънък, сладко-солен и доста лепкав сладкиш, на който няма да можете да се наситите.

Да ви е сладко!