22.09.2010 г.

BOEUF BOURGUIGNON

Преди време по екраните излезе един доста симпатичен филм "Джули и Джулия". В него американката Джули Пауъл се опитваше да въдвори ред в хаотичния си и неудовлетворителен живот чрез своя кулинарен блог, посветен на живота на бележитата кулинарка Джулия Чайлд и пресъздаден в 524-те рецепти от нейната готварска книга. Апогей в това начинание беше приготвянето на едно специално ястие, т.нар.Boeuf Bourguignon - френско провинциално ястие, нещо, като говеждо или телешко задушено по Бургундски). 

След излизането на филма почти всеки себеуважаващ се, изявяващ се в киберпространството  кулинар, се втурна да приготвя Boeuf Bourguignon. Нароиха се купища вариации на "оригиналната" рецепта на Джулия Чайлд, всяка от които с претенциите да е по-добра от всички останали.

Аз самата снощи гледах този филм (за пореден път) и реших, тъй като имам вече кулинарен блог, че няма да е никак редно, ако подмина това предизвикателство и поне не се опитам да приготвя Boeuf Bourguignon. След усърдно и омаломощаващо едночасово ровене в Интернет, най-накрая успях да открия рецептата на самата Джулия Чайлд, направих си списък на нужните продукти и се запътих към супермаркета. След около час, въоръжена с всичко необходимо и най-вече с аматьорски ентусиазъм, запретнах ръкави и се залових за работа.

Но да караме стъпка по стъпка. Като за начало, ето и нужните продукти :

- около 1.5 кг телешко или говеждо месо (тук експертите твърдят, че месото трябва да е от задницата на животното, ;-); от онази част, която е "богата на съединителна тъкан", която е прорязяна от "мраморни" нишки и е по принцип по-жилава от рибицата или филето. Това е необходимо, поради факта, че ястието се готви дълго и ако месото е прекалено крехко, ще се сготви още в началото, а до самия край ще остане сухо и не особено вкусно... Не знам дали наистина е така, но се постарах да открия точно такова парче месо и мисля, че се справих.


- около 200 грама бекон
- 2 глави лук
- 200 грама моркови (аз използвах замразени бейби-морковчета, защото мислех, че ще е приятно  за окото присъствието на малки цели морковчета в ястието)
- 1/2 бутилка червено вино (тук отново отварям скоба за пояснения: прочетох мнения, че единственото подходящо вино за това ястие е Пино Ноар, заради това, че е характерно за региона във Франция, от който произхожда и нашата гозба. Самата Джулия Чайлд в рецептата си препоръчва Кианти, Бужоле или Бордо. Аз открих доста приятно Пино Ноар, което, макар да не идваше от Бургундия, а от нашето село Еленово, мисля, че чудесно се справи с възложената му задача)
- 2-3 чаши телешки бульон
- 1 с.л. доматено пюре
- 18-20 дребни лукчета (арпаджик, балучки, перлени лукчета и др.)
- 5-6 гъби (нарязани на филийки)
- за подправяне : сол, черен пипер, дафинов лист, мащерка, магданоз
- зехтин
- краве масло

По принцип ястието се приготвя в прекрасен чугунен съд, червен на цвят, в който се влюбих, след като гледах филма. Но тъй като този тип съдове не са ми съвсем по джоба, аз избрах да използвам нашенски обикновен пръстен гювеч (признавам, че чувствам известно неудовлетворение от този факт, но ... какво да се прави)

Приготвянето започва със нарязване на бекона на жулиени и запържването им в сгорещен тиган. След като хубавичко се зачервят, се изваждат и се оставят на кухненска хартия, за да се отцеди мазнината.

В същия съд към мазнината от бекона се доливат 1-2 лъжици зехтин и се изчаква добре да се сгорещи. Малко преди да започне да пуши, в него се запържва месото, предварително нарязано на едри парчета и (много важно!!!) ПОДСУШЕНО. След като месото покафенее добре от всички страни, се изважда от съда и също се оставя да се отцеди на кухненска хартия. 

След това в същата мазнина се прибавя лукът, нарязан па полумесци и морковчетата, които се оставят да се задушат добре. Следва връщането в съда на бекона и месото, и разбъркване. Тук е моментът всичко да бъде овкусено със сол (внимавайте с нея, ако използвате разтворим бульон, тъй като той обикновено съдържа доста сол и рискувате да пресолите ястието), черен пипер, мащерка и дафинов лист. Изливат се виното и бульона, прибавя се доматеното пюре и всичко се разбърква добре. Оставя се да покъкри на котлона за около 10-15 минути, след което съдът се похлупва и се вкарва във фурната за около 2 часа. Хубаво е след първия час да проверите дали течността в ястието не се е изпарила и ако е необходимо, да долеете, за да не остава ястието сухо.

Около 10-15 минути преди изтичането на двата часа, се подготвят дребните лукчета, а след тях и гъбите. Лукчетата, както са цели, се запържват до златисто в масло, след което се заливат с около 1/2 чаша бульон и се оставят да се задушат.
Гъбите се нарязват на филийки и също се запържват леко (отделно от лукчетата).

След като изтекат двата часа, ястието се изважда, към него се прибавят лукчетата и гъбите, долива се още малко вино или бюльон, ако е необходимо и отново се връща във фурната за още 30-40 минути.

Накрая, след изваждането от фурната, ястието се поръсва със ситно нарязан магданоз.



Ястието може се гарнира с картофи, картофено пюре или сварена паста.








И това е. Вярно е, отне ми почти цял следобед, палецът още ме боли от беленето на лукчетата, но ... мисля, че си заслужава!

Да ви е сладко!

20.09.2010 г.

САЛАТА С КИНОА И РИБА ТОН / QUINOA TUNA SALAD

Знам, че може би вече е време да сготвя нещо по-сериозно (под сериозно разбирайте нещо с месце, по-питателно и естествено по-трудно за приготвяне), но салатата, която се каня да Ви представя, ми е любима и понеже тази вечер ще хапвам именно нея, реших, че и тя може да намери място тук.
Открих я преди известно време в този блог.  Първият път следвах точно оригиналната рецепта, но се оказа, че никак не харесвам аспержи. Затова ги замених със зелен фасул и се получи доста добра комбинация.
Но стига обяснения; нека пристъпим към приготвянето ...
Ето и необходимите продукти :

- 1/2 чаша киноа
- 1 консерва риба тон
- 1 чаша замразен зелен фасул
- 1 червена чушка (нарязана на ситно)
- 1 с.л. каперси
- 3 с.л. зехтин
- 1 с.л. лимонов сок
- 1 с.л. оцет
- 2 с.л. наситнен зелен лук.

Няма да изпадам в многословие относно свойствата, вкуса и полезността на киноата - тези от вас, които се интересуват, могат да намерят предостатъчно информация за това в Интернет. Това, което е важно в случая е, че аз много я обичам, за моя радост вече се намира по магазините доста по-лесно и я използвам при всяка възможност. Имам и любима рецепта за киноа с леща, която ще ви представя.... някой път.

Като за начало на нашата салата, киноата се сварява в леко подсолена вода за около 10-12 минути. След това се прибавя замразеният зелен фасул и се вари още 2-3 минути.

Докато киноата се готви, в купа се объркват рибата, нарязаната чушка и каперсите.

Отделно се приготвя винегрет за салатата, като се смесват зехтина, лимоновия сок и оцета (тяхното количество съобразете със собствения си вкус), и се подправят със зеления лук, сол и черен пипер.

След като киноата и зеленият фасул се сварят, се отцеждат и се прибавят към чушките и рибата. Салатата може да се сервира топла или студена. Аз предпочитам студения вариант, затова след като отцедя водата от варенето, обливам киноата със студена вода. Накрая се залива с винегрета и добре се разбърква. И готово!



Виждате колко е лесно, а колко красиво и цветно ястие се получава (а вярвайте ми, мнооооого е вкусно!).





Да ви е сладко !

19.09.2010 г.

ФРЕНСКА КАРТОФЕНА САЛАТА / FRENCH POTATO SALAD

Днес ще ви предложа една салата, която много прилича на нашата, българска картофена салата, само дето е съвсем различна ;-))). За тази рецепта трябва да благодаря на Съни - моя приятелка и бележита кулинарка. Мисля, че занапред честичко ще ви срещам с нея...

Както се досещате и тази салата се приготвя от сварени картофи, но това, което всъщност я отличава от обичайните, с които сте свикнали, са подправките или по-точно заливката.

Продуктите за днешната рецепта са следните :

- 500 гр. картофи
- 2-3 стръка зелен лук
- 3 твърдо сварени жълтъка

За заливката (дресинг) :
- 1 с.л. горчица
- сокът от 1/2 лимон
- 3-4 с.л. бяло вино
- 1/2 чаша зехтин
- 1/2 ч.л. къри (тази добавка си е от мен, но вярвайте ми, връзва се превъзходно с останалите съставки)
- 1/2 ч.л. сух босилек
- 1/2 ч.л. кафява захар или мед
- сол и черен пипер на вкус

Подготовката на картофите и тук е обичайната - сваряване, обелване и рязане на кубчета. Аз принципно не използвам този начин, но ако вие сте традиционалисти, действайте така. Аз от майка ми знам, че най-хубава картофената салата става, като предварително се обелят и нарежат картофите, след това се сварят в подсолена вода и се оставят да поизстинат във водата. Така стават меки и сочни (дори понякога леко разкашкани, но на нас така ни харесва).

Заливката се приготвя, като всички продукти за нея се смесят и добре се разбъркат. Тук е важно да кажа, че пропорциите на различните съставки в нея, в никакъв случай не са строго установени и задължителни за спазване. Ако си падате по по-тръпчив или по-кисел вкус, наблегнете на съответния продукт. Важно е на вас да ви харесва.

Та, сваряват се картофите (по начина, който вие предпочитате) и в купа са смесват с накълцания пресен лук и сварените жълтъци. Тук е важно да се има предвид, че картофите на трябва да са горещи, за да не се спари лукът, но и не трябва да са съвсем изстинали, за да могат да се смесят добре и да поемат ароматите и вкусовете на соса.


Залива се с дресинга и се оставя да престои известно време преди да се сервира. Отгоре се поръсва със ситно нарязан магданоз.
И това е !



О, щях да забравя...

Да ви е сладко!

13.09.2010 г.

ЛИМОНОВИ МЪФИНИ С БАДЕМИ И БЯЛ ШОКОЛАД / LEMON MUFFINS WITH ALMONDS AND WHITE CHOCOLATE

Мисля, че е крайно време да приготвя нещо сладичко и да го представя в моя блог.

Заради това, че вече сме на път да се сбогуваме с лятото, си помислих, че моят десерт днес трябва да бъде нещо, което още мъничко да задържи топлината и слънцето, ако не наистина, то поне във сърцето и на върха на езика. Не ми трябваше много, за да се спра именно на тези лимонови мъфини - изключително свежи и ароматни, с вкус на ленив летен следобед някъде на ... Карибите, например.

Продуктите, необходими за приготвянето на около 12-14 мъфина, са следните :
- 3  яйца
- 300 грама захар
- 1 лимон
- 1 лайм (зелен лимон)
- 100 мл олио
- 300 грама брашно
- 1,5 ч.л. бакпулвер
- 200 грама заквасена сметана
- 50-60 грама бял шоколад
- 2 шепи филирани бадеми
- няколко капки ванилова есенция

Като за начало лимонът и лаймът се измиват добре, кората им се настъргва и сокът им се изцежда.
Яйцата се разбиват с миксер, заедно със захарта на пухкава смес. Прибавят се олиото, лимоновият сок (не трябва да е повече от 50-60 мл) и лимоновата кора.
Отделно брашното се пресява заедно с бакпулвера.
Като се бърка внимателно на ръка брашното се прибавя постепенно към яйчената смес.
Накрая се прибавят сметаната и бадемите, и всичко се размесва.

Шоколадът се нарязва на ситни парченца.



Формата може да се намасли и набрашни, но аз предпочитам да ползвам специалните хартиени кошнички за печене на мъфини. Във всяка формичка се слага 1 лъжица от тестото, след което се поръсва шоколад и после се допълва с тесто.






Отгоре може да се посипят няколко бадема за декорация.



Важно е формите да не се препълват много, защото тестото доста бухва при печенето.




Мъфините се пекат в предварително загрята до 200оС фурна за 30-35 минути или докато станат златисти.


След изваждането от фурната, се оставят да изстинат и се поръсват с пудра захар.






И както можете сами да се досетите, най-подходящата напитка в случая е чаша ледена домашно приготвена лимонада, и някъде в далечината да се носи ритъма на самба ....



Да ви е сладко!

11.09.2010 г.

ПРОШУТО СЪС СМОКИНИ И МАСКАРПОНЕ / PROSCIUTTO WITH FIGS AND MASCARPONE

Не знам дали съм споменавала преди, но италианската, или по-скоро средиземноморската кухня (тя включва в себе си и гръцката, и испанската, и малтийската) е една от любимите ми. Със своето изобилие от плодове и зеленчуци, зехтин, риба, маслини и благоуханни треви, е хем неописуемо вкусна, хем лека и достъпна, хем пък е и здравословна (така поне твърдят познавачите).
Та днес реших отново да предложа нещо от La Cucina Italiana - едно предястие, което, откъдето и да го погледнеш, няма никакви кусури. Лесно е за приготвяне, интересно и не на последно място, е истинска фиеста за небцето. "Първообраза" на днешното ми предложение открих в рубриката "Мечтаното парти" по Фиеста.ТВ.

Както може би става ясно от заглавието, за приготвянето на този ордьовър са необходими прошуто, италианско сирене маскарпоне и ... няколко хубави зрели смокини.
Смокините са плод, за който, ако ми се отдаваше, бих писала поеми. Едновременно носещ в себе си мъдростта на прастари времена и истории, и обещание за сладка съблазън, ароматът на смокиново дърво винаги ме е пленявал и развихрял въображението ми.

Ооооотнесох се...!


Та да се върнем на днешното предястие.
Количеството на продуктите в рецептата зависят единствено от това с колко време разполагате, защото всъщност завиването на ролцата си е малко трудоемко (няма какво да Ви заблуждавам).
Така, ето я и рецептата :

Смокините се измиват и се нарязват на резенчета.

Взема се един слайс прошуто и се разрязва на 2 (просто защото обикновено са големи). Така получените парченца се намазват леко с маскарпоне.


* Тук е мястото да отбележа, че въпреки, че в оригиналната рецепта се използва маскарпоне, аз предпочитам да го оставя за сладкишите и десертите, и точно за това предястие ползвам някои други видове крем-сирена, които са малко по-солени, като Филаделфия например или подобните на него. Но... въпрос на вкус. И с маскарпоне резултатът е поразителен.


Та, след като се намаже прошутото със сиренето, върху него се поставя резенче смокиня и малко листенце босилек или рукола (аз предпочитам босилек).

Всичко това се навива на малко симпатично ролце, което се поставя изправено в чинията за сервиране.


Така наредените "пурички" могат да се гарнират с малко редуцирано балсамико, ей така, просто за разкош...



Voila!
Няма нищо сложно, но пък гостите Ви ще си оближат пръстите... С моите поне така се случи.

Да ви е сладко!

5.09.2010 г.

ЗА НАЧАЛО - САНДВИЧИ ! / SANDWICHES, TO START WITH !

Днес, след дълго отлагане, най-накрая се престраших и направих първите си стъпки в blog-ирането. 
Зад гърба ми са вече няколкото седмици на душевни терзания и безсънни нощи, които трябваше да ме доведат до заветния отговор на въпроса "С какво да започна?". 
В началото мислех ТОРТА - звучи логично: раждане на нещо ново (моят блог) = рожден ден = торта. 
- Дааа, ама за рожден ден трябва да мине поне 1 година и от "маркетингова гледна точка е плоско" - ме шамароса през ръцете мой приятел.
И аз взех, че се отказах.
После прегърнах идеята за нещо традиционно, българско и простичко. 
Ееееее, не е лошо като хрумване, но пък е някак си банално и не достатъчно изискано .... В крайна сметка и от това се отказах.
След безкрайно лутане из моите скромни кулинарни знания и естествено с помощта на интернет, реших, че "като е гарга, ще е рошава" и ще скачам направо в дълбокото. 
Ще правя ШОКОЛАДОВО СУФЛЕ!!!
Обаче, от мен да знаете - това не е никак проста работа. 
Шоколадовото суфле е от онези ястия, чието приготвяне, в ръцете на майсторите-кулинари (които винаги с удоволствие гледам по телевизията), изглежда леко като детска игра, хармонично като симфония и резултатът винаги е толкова съблазнителен. А всъщност пътят до идеалното шоколадово суфле е осеян с капани, често води на никъде, и ако нямаш достатъчно опит, като нищо можеш да се загубиш. Така се случи и със мен - скочих в дълбокото и си натъртих... окончанията. Моето шоколадово суфле се оказа едно шоколадово фиаско.
Няма да Ви разкарзвам подробно какво се случи, но ще ви кажа едно : доста време ще мине преди отново да си помисля да прява опити в тази насока.

Та затова днес ще ви предложа сандвичи. Те са сигурна работа (fool-proof, както се казва).
Оригиналното заглавие на тази рецепта е "Моцарела в лодка" (или нещо подобно) и я открих в "Сладкият живот на Дейвид Роко".

Ето и продуктите (умишлено не давам количества, защото всичко зависи от това колко сте гладни или колко голяма е компанията):

- Хляб тост
- Сирене Моцарела
- Аншоа
- Зехтин
- Салата и чери-доматки за декорация
- 3-4 яйца
- Малко прясно мляко
- Морска сол



За тези сандвичи е по-удачно да се използва този вид моцарела на калъпче, защото така отрязаните филийки сирене по-добре пасват на тоста в сравнение с кръгчетата от обичайните топки моцарела.

Нареждат се филийките хляб и върху всяка се слага парче моцарела и две филенца аншоа.

Отгоре се слага още една филийка хляб и така зе получават двойни сандвичи, които се разрязват по диагонал, за да се получат триъгълници, във всеки от които има по малко моцарела и една рибка.

Яйцата се разбиват с млякото и солта. В тиганче на котлона се загрява зехтина.

Така приготвените триъгълни сандвичи се потопяват в яйчената смес, и се изпържват до златисто от двете страни.


В крайна сметка се получава италиански вариант на нашите пържени филийки, само че двойни с изненада отвътре.

Сандвичите се гарнират със зелена салата и чери-доматки и се хапват докато са топли.







Да ви е сладко!