ФРЕНСКА КАРТОФЕНА САЛАТА / FRENCH POTATO SALAD

Днес ще ви предложа една салата, която много прилича на нашата, българска картофена салата, само дето е съвсем различна ;-))). За тази рецепта трябва да благодаря на Съни - моя приятелка и бележита кулинарка. Мисля, че занапред честичко ще ви срещам с нея...

Както се досещате и тази салата се приготвя от сварени картофи, но това, което всъщност я отличава от обичайните, с които сте свикнали, са подправките или по-точно заливката.

Продуктите за днешната рецепта са следните :

- 500 гр. картофи
- 2-3 стръка зелен лук
- 3 твърдо сварени жълтъка

За заливката (дресинг) :
- 1 с.л. горчица
- сокът от 1/2 лимон
- 3-4 с.л. бяло вино
- 1/2 чаша зехтин
- 1/2 ч.л. къри (тази добавка си е от мен, но вярвайте ми, връзва се превъзходно с останалите съставки)
- 1/2 ч.л. сух босилек
- 1/2 ч.л. кафява захар или мед
- сол и черен пипер на вкус

Подготовката на картофите и тук е обичайната - сваряване, обелване и рязане на кубчета. Аз принципно не използвам този начин, но ако вие сте традиционалисти, действайте така. Аз от майка ми знам, че най-хубава картофената салата става, като предварително се обелят и нарежат картофите, след това се сварят в подсолена вода и се оставят да поизстинат във водата. Така стават меки и сочни (дори понякога леко разкашкани, но на нас така ни харесва).

Заливката се приготвя, като всички продукти за нея се смесят и добре се разбъркат. Тук е важно да кажа, че пропорциите на различните съставки в нея, в никакъв случай не са строго установени и задължителни за спазване. Ако си падате по по-тръпчив или по-кисел вкус, наблегнете на съответния продукт. Важно е на вас да ви харесва.

Та, сваряват се картофите (по начина, който вие предпочитате) и в купа са смесват с накълцания пресен лук и сварените жълтъци. Тук е важно да се има предвид, че картофите на трябва да са горещи, за да не се спари лукът, но и не трябва да са съвсем изстинали, за да могат да се смесят добре и да поемат ароматите и вкусовете на соса.

Залива се с дресинга и се оставя да престои известно време преди да се сервира. Отгоре се поръсва със ситно нарязан магданоз.
И това е !

О, щях да забравя...

Да ви е сладко!

ЛИМОНОВИ МЪФИНИ С БАДЕМИ И БЯЛ ШОКОЛАД / LEMON MUFFINS WITH ALMONDS AND WHITE CHOCOLATE

Мисля, че е крайно време да приготвя нещо сладичко и да го представя в моя блог.

Заради това, че вече сме на път да се сбогуваме с лятото, си помислих, че моят десерт днес трябва да бъде нещо, което още мъничко да задържи топлината и слънцето, ако не наистина, то поне във сърцето и на върха на езика. Не ми трябваше много, за да се спра именно на тези лимонови мъфини - изключително свежи и ароматни, с вкус на ленив летен следобед някъде на ... Карибите, например.

Продуктите, необходими за приготвянето на около 12-14 мъфина, са следните :
- 3  яйца
- 300 грама захар
- 1 лимон
- 1 лайм (зелен лимон)
- 100 мл олио
- 300 грама брашно
- 1,5 ч.л. бакпулвер
- 200 грама заквасена сметана
- 50-60 грама бял шоколад
- 2 шепи филирани бадеми
- няколко капки ванилова есенция

Като за начало лимонът и лаймът се измиват добре, кората им се настъргва и сокът им се изцежда.
Яйцата се разбиват с миксер, заедно със захарта на пухкава смес. Прибавят се олиото, лимоновият сок (не трябва да е повече от 50-60 мл) и лимоновата кора.
Отделно брашното се пресява заедно с бакпулвера.
Като се бърка внимателно на ръка брашното се прибавя постепенно към яйчената смес.
Накрая се прибавят сметаната и бадемите, и всичко се размесва.

Шоколадът се нарязва на ситни парченца.



Формата може да се намасли и набрашни, но аз предпочитам да ползвам специалните хартиени кошнички за печене на мъфини. Във всяка формичка се слага 1 лъжица от тестото, след което се поръсва шоколад и после се допълва с тесто.






Отгоре може да се посипят няколко бадема за декорация.



Важно е формите да не се препълват много, защото тестото доста бухва при печенето.




Мъфините се пекат в предварително загрята до 200оС фурна за 30-35 минути или докато станат златисти.


След изваждането от фурната, се оставят да изстинат и се поръсват с пудра захар.

И както можете сами да се досетите, най-подходящата напитка в случая е чаша ледена домашно приготвена лимонада, и някъде в далечината да се носи ритъма на самба ....

Да ви е сладко!

ПРОШУТО СЪС СМОКИНИ И МАСКАРПОНЕ / PROSCIUTTO WITH FIGS AND MASCARPONE

Не знам дали съм споменавала преди, но италианската, или по-скоро средиземноморската кухня (тя включва в себе си и гръцката, и испанската, и малтийската) е една от любимите ми. Със своето изобилие от плодове и зеленчуци, зехтин, риба, маслини и благоуханни треви, е хем неописуемо вкусна, хем лека и достъпна, хем пък е и здравословна (така поне твърдят познавачите).
Та днес реших отново да предложа нещо от La Cucina Italiana - едно предястие, което, откъдето и да го погледнеш, няма никакви кусури. Лесно е за приготвяне, интересно и не на последно място, е истинска фиеста за небцето. "Първообраза" на днешното ми предложение открих в рубриката "Мечтаното парти" по Фиеста.ТВ.

Както може би става ясно от заглавието, за приготвянето на този ордьовър са необходими прошуто, италианско сирене маскарпоне и ... няколко хубави зрели смокини.
Смокините са плод, за който, ако ми се отдаваше, бих писала поеми. Едновременно носещ в себе си мъдростта на прастари времена и истории, и обещание за сладка съблазън, ароматът на смокиново дърво винаги ме е пленявал и развихрял въображението ми.

Ооооотнесох се...!


Та да се върнем на днешното предястие.
Количеството на продуктите в рецептата зависят единствено от това с колко време разполагате, защото всъщност завиването на ролцата си е малко трудоемко (няма какво да Ви заблуждавам).
Така, ето я и рецептата :

Смокините се измиват и се нарязват на резенчета.

Взема се един слайс прошуто и се разрязва на 2 (просто защото обикновено са големи). Така получените парченца се намазват леко с маскарпоне.

* Тук е мястото да отбележа, че въпреки, че в оригиналната рецепта се използва маскарпоне, аз предпочитам да го оставя за сладкишите и десертите, и точно за това предястие ползвам някои други видове крем-сирена, които са малко по-солени, като Филаделфия например или подобните на него. Но... въпрос на вкус. И с маскарпоне резултатът е поразителен.


Та, след като се намаже прошутото със сиренето, върху него се поставя резенче смокиня и малко листенце босилек или рукола (аз предпочитам босилек).

Всичко това се навива на малко симпатично ролце, което се поставя изправено в чинията за сервиране.

Така наредените "пурички" могат да се гарнират с малко редуцирано балсамико, ей така, просто за разкош...

Voila!
Няма нищо сложно, но пък гостите Ви ще си оближат пръстите... С моите поне така се случи.

Да ви е сладко!

ЗА НАЧАЛО - САНДВИЧИ ! / SANDWICHES, TO START WITH !

Днес, след дълго отлагане, най-накрая се престраших и направих първите си стъпки в blog-ирането. 

Зад гърба ми са вече няколкото седмици на душевни терзания и безсънни нощи, които трябваше да ме доведат до заветния отговор на въпроса "С какво да започна?". 

В началото мислех ТОРТА - звучи логично: раждане на нещо ново (моят блог) = рожден ден = торта. 

- Дааа, ама за рожден ден трябва да мине поне 1 година и от "маркетингова гледна точка е плоско" - ме шамароса през ръцете мой приятел.

И аз взех, че се отказах.

После прегърнах идеята за нещо традиционно, българско и простичко. 

Ееееее, не е лошо като хрумване, но пък е някак си банално и не достатъчно изискано .... В крайна сметка и от това се отказах.

След безкрайно лутане из моите скромни кулинарни знания и естествено с помощта на интернет, реших, че "като е гарга, ще е рошава" и ще скачам направо в дълбокото. 

Ще правя ШОКОЛАДОВО СУФЛЕ!!!

Обаче, от мен да знаете - това не е никак проста работа. 

Шоколадовото суфле е от онези ястия, чието приготвяне, в ръцете на майсторите-кулинари (които винаги с удоволствие гледам по телевизията), изглежда леко като детска игра, хармонично като симфония и резултатът винаги е толкова съблазнителен. А всъщност пътят до идеалното шоколадово суфле е осеян с капани, често води на никъде, и ако нямаш достатъчно опит, като нищо можеш да се загубиш. Така се случи и със мен - скочих в дълбокото и си натъртих... окончанията. Моето шоколадово суфле се оказа едно шоколадово фиаско.

Няма да Ви разкарзвам подробно какво се случи, но ще ви кажа едно : доста време ще мине преди отново да си помисля да прява опити в тази насока.

Та затова днес ще ви предложа сандвичи. Те са сигурна работа (fool-proof, както се казва).

Оригиналното заглавие на тази рецепта е "Моцарела в лодка" (или нещо подобно) и я открих в "Сладкият живот на Дейвид Роко".

Ето и продуктите (умишлено не давам количества, защото всичко зависи от това колко сте гладни или колко голяма е компанията):

- Хляб тост

- Сирене Моцарела

- Аншоа

- Зехтин

- Салата и чери-доматки за декорация

- 3-4 яйца

- Малко прясно мляко

- Морска сол

За тези сандвичи е по-удачно да се използва този вид моцарела на калъпче, защото така отрязаните филийки сирене по-добре пасват на тоста в сравнение с кръгчетата от обичайните топки моцарела.

Нареждат се филийките хляб и върху всяка се слага парче моцарела и две филенца аншоа.

Отгоре се слага още една филийка хляб и така зе получават двойни сандвичи, които се разрязват по диагонал, за да се получат триъгълници, във всеки от които има по малко моцарела и една рибка.

Яйцата се разбиват с млякото и солта. В тиганче на котлона се загрява зехтина.

Така приготвените триъгълни сандвичи се потопяват в яйчената смес, и се изпържват до златисто от двете страни.

В крайна сметка се получава италиански вариант на нашите пържени филийки, само че двойни с изненада отвътре.

Сандвичите се гарнират със зелена салата и чери-доматки и се хапват докато са топли.

Да ви е сладко!