ЗАПЕЧЕН ХЛЯБ С ДОМАТИ / TOMATO BREAD

Днес е неделя и тази сутрин, докато бях още в леглото, си обещах, че няма да си давам зор за нищо, ще си почивам и ще се глезя. Реших, че няма да правя нищо. Такааа.... потъркалях  се известно време в леглото, почетох книга, изведох Нора, но ... в един момент огладнях.
Някъде по обяд, заврях нос в хладилника и стоях така 10 минути, чудейки се какво би могло да се приготви от  остатъците, които намерих вътре - половин хляб, няколко домата, някакви сирена, които, ако не се лъжа, ми бяха останали от Фетучини Алфредо и още куп неща, които не ставаха за нищо, освен ако не се вложеше някакъв труд в тях.

И тогава в ума ми изплува една рецепта, която бях открила преди време и която идеално пасваше на ситуацията с наличните ми продукти и с нежеланието ми да отделям прекалено много време за готвене. Приготвянето на това ястие ми отне всичко на всичко около 30 минути и още толкова му бях нужни да се изпече във фурната.
Та ако и на вас някога ви се хапва нещо вкусно, но не ви се прекарва деня в кухнята, можете да се възползвате от днешното ми предложение.

Ще са ви необходими следните продукти :
- около 2 ч.ч. хляб, нарязан на кубчета. Най-добре ще е да ползвате стар и поизсъхнал хляб;
- 2-3 ч.ч. пресни домати - най-добре е с чери доматчета, но ако не разполагате с такива, всякакви домати биха свършили работа. Нарежете ги на парчета, но не много ситно. Аз имах домати, малко по-големи от чери, горе-долу с размера на топче за пинг-понг и ги нарязах на четвъртини;
- 2-3 скилидки чесън, нарязани
- 1/2 ч.ч. пресен босилек, нарязан на ситно
- 2 с.л. захар
- 1 ч.ч. настъргано сирене пармезан
- зехтин
- сол
- черен пипер


Най-напред хлябът се поставя в дълбок тиган заедно с малко зехтин и се запържва за около 5 минути до златисто.

През това време в отделна купа се смесват доматите, чесъна, солта и захарта.

След като хлябът се е позапържил, към него се прибавя доматената смес и се пържи на средно силен котлон още около 5 минути.

След като свалите тигана от огъня, прибавяте и наситнения босилек.



Всичко това се изсипва в тавичка за печене и отгоре се посипва обилно с настърган пармезан и още няколко капки зехтин.

Това чудо се пече около 35-40 минути или пък докато придобие златиста коричка - то само ще ви покаже.

Ето, такъв трябва да е крайният резултат.
И... нападайте!

Можете да го хапнете веднага или да го оставите да изстине, но мисля, че ще ви е най-вкусно, ако го споделите с любим човек!

Да ви е сладко!

ФЕТУЧИНИ АЛФРЕДО / FETTUCCINE ALFREDO

За пръв път "чух" за Фетучини Алфредо, познайте къде!
.....
Предавате ли се?

Във Фейсбук или по-точно в играта Cafe World.

Както вече не веднъж съм изтъквала пред вас, съм изключително отдаден почитател на средиземноморската кухня и в частност на италианската. Затова Cafe World някак си ми вкара тая муха в главата и се заех да открия съществува ли действително това ястие и как точно се приготвя.
Както можете да се досетите, то съществува. Ето и малко информация за него:

Твърди се, че Фетучини Алфредо са "изобретени" в началото на миналия век от  Alfredo di Lelio - готвач и собственик на ресторант в Рим. Оригиналната рецепта за пастата, носеща неговото име включва единствено фетучини, сирене пармезан и много масло, въпреки че в по-късни времена към него са добавяни броколи, сметана, чесън, гъби, скариди и др. 
Историята разказва, че славата на това ястие била пренесена отвъд Атлантика от две холивудски величия - Мери Пикфърд и Дъглас Феърбанкс, които често похапвали в ресторанта на г-н Алфредо по време на медения си месец в Рим и направо се влюбили в деликатните тестени лентички, окъпани в сирене и масло. След завръщането си в Холивуд, нагостили с тях всичките си приятели и така новината за Фетучини Алфредо бързо завладяла Америка. 
Днес те присъстват в менюто на почти всеки италиански ресторант от двете страни на Атлантика, въпреки че в Италия, а и в Европа, като цяло, почти никой не ги познава като Фетучини Алфредо. Тук, на стария континент са по-известни като "Pasta al burro" или просто паста с масло, но пък какво тук  значи някакво си име ....?


Смятам, че вече достатъчно ви информирах, а сега е време да ви покажа как точно ги сготвих аз.


За да нагостите 3-4 човека, ще са ви необходими:

- 1 опаковка Фетучини
- 1 ч.ч. сирене Parmigiano Reggiano *
- 1 ч.ч. сирене Grana Padano *
- 1/2 главичка лук
- 5 с.л. масло
- 2 ч.ч. пълномаслена сметана
- магданоз
- черен пипер и сол 




* (Важно : сиренето трябва да е настъргано на ситно ренде.

Естествено можете да използвате само един вид сирене, но аз лично предпочитам да ги смесвам, тъй като вкусът и най-вече ароматът на Parmigiano-то ми идват мааалко в повече. Grana Padano е сирене с доста по-мек и благ характер и двете заедно постигат идеалния баланс.)

И така ....
Първо, фетучините се сваряват в леко подсолена вода. Докато те врат, се приготвя сосът : лукът се настъргва също на ситно и се задушава в загрятото масло, като много се внимава да не загори. След като лукът е добре омекнал, към него се прибавя сметаната, а след няколко минути и сирената, като се остави мъничко за декорация накрая. Бърка се интензивно и целеустремено. Когато сиренето започне да се топи, в тенджерата се прибавят и вече сварените фетучини (сигурна съм, че няма нужда да казвам, но за всеки случай... първо се отцежда водата от варенето).


Всичко се разбърква няколко пъти, за да се смесят вкусовете, прибавя се наситнен магданоз, прясно смлян черен пипер и ако сиренето не ви е достатъчно солено, може да овкусите и с малко сол.


И ей така, само някакви си 15-20 минути след като сме започнали, нашите Фетучини Алфредо са готови. Остава само да се поръсят с малко сирене и да се сервират.

Това ястие има изключително наситен и богат вкус. И не се заблуждавайте, не спада към онези средиземноморски гозби, които освен, че са много вкусни, имат задачата да се погрижат и за тънката ви талия. Но пък какво толкова ... сигурна съм, че от време на време заслужавате да се поглезите.

Да ви е сладко!