ЗАПЕЧЕН ХЛЯБ С ДОМАТИ / TOMATO BREAD

Днес е неделя и тази сутрин, докато бях още в леглото, си обещах, че няма да си давам зор за нищо, ще си почивам и ще се глезя. Реших, че няма да правя нищо. Такааа.... потъркалях  се известно време в леглото, почетох книга, изведох Нора, но ... в един момент огладнях.
Някъде по обяд, заврях нос в хладилника и стоях така 10 минути, чудейки се какво би могло да се приготви от  остатъците, които намерих вътре - половин хляб, няколко домата, някакви сирена, които, ако не се лъжа, ми бяха останали от Фетучини Алфредо и още куп неща, които не ставаха за нищо, освен ако не се вложеше някакъв труд в тях.

И тогава в ума ми изплува една рецепта, която бях открила преди време и която идеално пасваше на ситуацията с наличните ми продукти и с нежеланието ми да отделям прекалено много време за готвене. Приготвянето на това ястие ми отне всичко на всичко около 30 минути и още толкова му бях нужни да се изпече във фурната.
Та ако и на вас някога ви се хапва нещо вкусно, но не ви се прекарва деня в кухнята, можете да се възползвате от днешното ми предложение.

Ще са ви необходими следните продукти :
- около 2 ч.ч. хляб, нарязан на кубчета. Най-добре ще е да ползвате стар и поизсъхнал хляб;
- 2-3 ч.ч. пресни домати - най-добре е с чери доматчета, но ако не разполагате с такива, всякакви домати биха свършили работа. Нарежете ги на парчета, но не много ситно. Аз имах домати, малко по-големи от чери, горе-долу с размера на топче за пинг-понг и ги нарязах на четвъртини;
- 2-3 скилидки чесън, нарязани
- 1/2 ч.ч. пресен босилек, нарязан на ситно
- 2 с.л. захар
- 1 ч.ч. настъргано сирене пармезан
- зехтин
- сол
- черен пипер


Най-напред хлябът се поставя в дълбок тиган заедно с малко зехтин и се запържва за около 5 минути до златисто.

През това време в отделна купа се смесват доматите, чесъна, солта и захарта.

След като хлябът се е позапържил, към него се прибавя доматената смес и се пържи на средно силен котлон още около 5 минути.

След като свалите тигана от огъня, прибавяте и наситнения босилек.



Всичко това се изсипва в тавичка за печене и отгоре се посипва обилно с настърган пармезан и още няколко капки зехтин.

Това чудо се пече около 35-40 минути или пък докато придобие златиста коричка - то само ще ви покаже.

Ето, такъв трябва да е крайният резултат.
И... нападайте!

Можете да го хапнете веднага или да го оставите да изстине, но мисля, че ще ви е най-вкусно, ако го споделите с любим човек!

Да ви е сладко!

ФЕТУЧИНИ АЛФРЕДО / FETTUCCINE ALFREDO

За пръв път "чух" за Фетучини Алфредо, познайте къде!
.....
Предавате ли се?

Във Фейсбук или по-точно в играта Cafe World.

Както вече не веднъж съм изтъквала пред вас, съм изключително отдаден почитател на средиземноморската кухня и в частност на италианската. Затова Cafe World някак си ми вкара тая муха в главата и се заех да открия съществува ли действително това ястие и как точно се приготвя.
Както можете да се досетите, то съществува. Ето и малко информация за него:

Твърди се, че Фетучини Алфредо са "изобретени" в началото на миналия век от  Alfredo di Lelio - готвач и собственик на ресторант в Рим. Оригиналната рецепта за пастата, носеща неговото име включва единствено фетучини, сирене пармезан и много масло, въпреки че в по-късни времена към него са добавяни броколи, сметана, чесън, гъби, скариди и др. 
Историята разказва, че славата на това ястие била пренесена отвъд Атлантика от две холивудски величия - Мери Пикфърд и Дъглас Феърбанкс, които често похапвали в ресторанта на г-н Алфредо по време на медения си месец в Рим и направо се влюбили в деликатните тестени лентички, окъпани в сирене и масло. След завръщането си в Холивуд, нагостили с тях всичките си приятели и така новината за Фетучини Алфредо бързо завладяла Америка. 
Днес те присъстват в менюто на почти всеки италиански ресторант от двете страни на Атлантика, въпреки че в Италия, а и в Европа, като цяло, почти никой не ги познава като Фетучини Алфредо. Тук, на стария континент са по-известни като "Pasta al burro" или просто паста с масло, но пък какво тук  значи някакво си име ....?


Смятам, че вече достатъчно ви информирах, а сега е време да ви покажа как точно ги сготвих аз.


За да нагостите 3-4 човека, ще са ви необходими:

- 1 опаковка Фетучини
- 1 ч.ч. сирене Parmigiano Reggiano *
- 1 ч.ч. сирене Grana Padano *
- 1/2 главичка лук
- 5 с.л. масло
- 2 ч.ч. пълномаслена сметана
- магданоз
- черен пипер и сол 




* (Важно : сиренето трябва да е настъргано на ситно ренде.

Естествено можете да използвате само един вид сирене, но аз лично предпочитам да ги смесвам, тъй като вкусът и най-вече ароматът на Parmigiano-то ми идват мааалко в повече. Grana Padano е сирене с доста по-мек и благ характер и двете заедно постигат идеалния баланс.)

И така ....
Първо, фетучините се сваряват в леко подсолена вода. Докато те врат, се приготвя сосът : лукът се настъргва също на ситно и се задушава в загрятото масло, като много се внимава да не загори. След като лукът е добре омекнал, към него се прибавя сметаната, а след няколко минути и сирената, като се остави мъничко за декорация накрая. Бърка се интензивно и целеустремено. Когато сиренето започне да се топи, в тенджерата се прибавят и вече сварените фетучини (сигурна съм, че няма нужда да казвам, но за всеки случай... първо се отцежда водата от варенето).


Всичко се разбърква няколко пъти, за да се смесят вкусовете, прибавя се наситнен магданоз, прясно смлян черен пипер и ако сиренето не ви е достатъчно солено, може да овкусите и с малко сол.


И ей така, само някакви си 15-20 минути след като сме започнали, нашите Фетучини Алфредо са готови. Остава само да се поръсят с малко сирене и да се сервират.

Това ястие има изключително наситен и богат вкус. И не се заблуждавайте, не спада към онези средиземноморски гозби, които освен, че са много вкусни, имат задачата да се погрижат и за тънката ви талия. Но пък какво толкова ... сигурна съм, че от време на време заслужавате да се поглезите.

Да ви е сладко!

ПРОШУТО СЪС СМОКИНИ И МАСКАРПОНЕ / PROSCIUTTO WITH FIGS AND MASCARPONE

Не знам дали съм споменавала преди, но италианската, или по-скоро средиземноморската кухня (тя включва в себе си и гръцката, и испанската, и малтийската) е една от любимите ми. Със своето изобилие от плодове и зеленчуци, зехтин, риба, маслини и благоуханни треви, е хем неописуемо вкусна, хем лека и достъпна, хем пък е и здравословна (така поне твърдят познавачите).
Та днес реших отново да предложа нещо от La Cucina Italiana - едно предястие, което, откъдето и да го погледнеш, няма никакви кусури. Лесно е за приготвяне, интересно и не на последно място, е истинска фиеста за небцето. "Първообраза" на днешното ми предложение открих в рубриката "Мечтаното парти" по Фиеста.ТВ.

Както може би става ясно от заглавието, за приготвянето на този ордьовър са необходими прошуто, италианско сирене маскарпоне и ... няколко хубави зрели смокини.
Смокините са плод, за който, ако ми се отдаваше, бих писала поеми. Едновременно носещ в себе си мъдростта на прастари времена и истории, и обещание за сладка съблазън, ароматът на смокиново дърво винаги ме е пленявал и развихрял въображението ми.

Ооооотнесох се...!


Та да се върнем на днешното предястие.
Количеството на продуктите в рецептата зависят единствено от това с колко време разполагате, защото всъщност завиването на ролцата си е малко трудоемко (няма какво да Ви заблуждавам).
Така, ето я и рецептата :

Смокините се измиват и се нарязват на резенчета.

Взема се един слайс прошуто и се разрязва на 2 (просто защото обикновено са големи). Така получените парченца се намазват леко с маскарпоне.

* Тук е мястото да отбележа, че въпреки, че в оригиналната рецепта се използва маскарпоне, аз предпочитам да го оставя за сладкишите и десертите, и точно за това предястие ползвам някои други видове крем-сирена, които са малко по-солени, като Филаделфия например или подобните на него. Но... въпрос на вкус. И с маскарпоне резултатът е поразителен.


Та, след като се намаже прошутото със сиренето, върху него се поставя резенче смокиня и малко листенце босилек или рукола (аз предпочитам босилек).

Всичко това се навива на малко симпатично ролце, което се поставя изправено в чинията за сервиране.

Така наредените "пурички" могат да се гарнират с малко редуцирано балсамико, ей така, просто за разкош...

Voila!
Няма нищо сложно, но пък гостите Ви ще си оближат пръстите... С моите поне така се случи.

Да ви е сладко!

ЗА НАЧАЛО - САНДВИЧИ ! / SANDWICHES, TO START WITH !

Днес, след дълго отлагане, най-накрая се престраших и направих първите си стъпки в blog-ирането. 

Зад гърба ми са вече няколкото седмици на душевни терзания и безсънни нощи, които трябваше да ме доведат до заветния отговор на въпроса "С какво да започна?". 

В началото мислех ТОРТА - звучи логично: раждане на нещо ново (моят блог) = рожден ден = торта. 

- Дааа, ама за рожден ден трябва да мине поне 1 година и от "маркетингова гледна точка е плоско" - ме шамароса през ръцете мой приятел.

И аз взех, че се отказах.

После прегърнах идеята за нещо традиционно, българско и простичко. 

Ееееее, не е лошо като хрумване, но пък е някак си банално и не достатъчно изискано .... В крайна сметка и от това се отказах.

След безкрайно лутане из моите скромни кулинарни знания и естествено с помощта на интернет, реших, че "като е гарга, ще е рошава" и ще скачам направо в дълбокото. 

Ще правя ШОКОЛАДОВО СУФЛЕ!!!

Обаче, от мен да знаете - това не е никак проста работа. 

Шоколадовото суфле е от онези ястия, чието приготвяне, в ръцете на майсторите-кулинари (които винаги с удоволствие гледам по телевизията), изглежда леко като детска игра, хармонично като симфония и резултатът винаги е толкова съблазнителен. А всъщност пътят до идеалното шоколадово суфле е осеян с капани, често води на никъде, и ако нямаш достатъчно опит, като нищо можеш да се загубиш. Така се случи и със мен - скочих в дълбокото и си натъртих... окончанията. Моето шоколадово суфле се оказа едно шоколадово фиаско.

Няма да Ви разкарзвам подробно какво се случи, но ще ви кажа едно : доста време ще мине преди отново да си помисля да прява опити в тази насока.

Та затова днес ще ви предложа сандвичи. Те са сигурна работа (fool-proof, както се казва).

Оригиналното заглавие на тази рецепта е "Моцарела в лодка" (или нещо подобно) и я открих в "Сладкият живот на Дейвид Роко".

Ето и продуктите (умишлено не давам количества, защото всичко зависи от това колко сте гладни или колко голяма е компанията):

- Хляб тост

- Сирене Моцарела

- Аншоа

- Зехтин

- Салата и чери-доматки за декорация

- 3-4 яйца

- Малко прясно мляко

- Морска сол

За тези сандвичи е по-удачно да се използва този вид моцарела на калъпче, защото така отрязаните филийки сирене по-добре пасват на тоста в сравнение с кръгчетата от обичайните топки моцарела.

Нареждат се филийките хляб и върху всяка се слага парче моцарела и две филенца аншоа.

Отгоре се слага още една филийка хляб и така зе получават двойни сандвичи, които се разрязват по диагонал, за да се получат триъгълници, във всеки от които има по малко моцарела и една рибка.

Яйцата се разбиват с млякото и солта. В тиганче на котлона се загрява зехтина.

Така приготвените триъгълни сандвичи се потопяват в яйчената смес, и се изпържват до златисто от двете страни.

В крайна сметка се получава италиански вариант на нашите пържени филийки, само че двойни с изненада отвътре.

Сандвичите се гарнират със зелена салата и чери-доматки и се хапват докато са топли.

Да ви е сладко!